Освобождението на България и
обявяването на София за столица заварват града с население от около 20
хиляди души, кални и криви улици и редица частни и обществени сгради с
характерен ориенталски вид. Нуждата от спешно модернизация и устройство
по европейски образец води до бързото преобразяване на града, чийто
облик скоро се променя до неузнаваемост, а голяма част от дотогава
съществувалите постройки една по една са или преустроени, или заличени
завинаги.
Шареният мост над Владайска река (днес Лъвов мост) в края на 19 век
Самоковският мост на Перловската река
Улица "Самоковска" (днес "Граф Игнатиев") в 1887 г. На заден план се
вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша),
преустроена в църквата "Св. Седмочисленици" в началото на 20 век.
Църквата "Света София" (тогава Сиявуш джамия) през 1879 г.
Църквата "Света София" (тогава Сиявуш джамия) през 1879 г.
Джамията "Баня Баши" към края на 19 век, отзад се вижда и църквата "Св.
Крал" (днес "Св. Неделя")
Турската баня при джамията "Баня баши" в същия период
"Буюк джамия" (днес Археологическия музей)
Чохаджийският хан при събарянето му през 1888 г.
Част от бъдещия булевард "Александър I" с някогашната Софийска община и
Градската градина (в дясно).
Снимка от 80-те години на 19 век.
Къщата на чорбаджията Гаки Трифонов около Освобождението (днес бул.
"Витошка")
Къщата на Осман Нури паша към края на 19 век
Керемитската джамия към края на 19 век
Църквата "Свети Никола Мали" при Касапската чаршия
Разрушаването на "Св. Никола Мали" през 1888 г.
Къщата, в която е живял княз Александър I в периода 1880-1882 г.,
наричана "Малкият дворец" (снимка от 1880 г.).
Днес на това място се намира Министерството на вътрешните работи.
Ротондата "Свети Георги" (тогава "Гюл джамия")
Църквата "Свети Спас" в началото на 20 век (днес на това място се
намира сградата на "Булбанк")
Улица Търговска, първата пощенска станция
Житният пазар
ЙОСИФ
ОБЕРБАУЕР - ХУДОЖНИКЪТ НА СТАРА СОФИЯ
Сегашната столица на България -
София, е един от най-старите градове на Европа. Град с хилядолетно
минало, той преживява бурните исторически събития на Балканите, но
животът в него не секва нито за миг. С документална точност и
добросъвестност, с талант и майсторство Й. Обербауер рисува древния
град през 80-те и 90-те години на миналия век. Днес, когато градът е
променен неузнаваемо и много от обектите на художника са безвъзвратно
изчезнали, неговите забележителни акварели и графики са свиден спомен
за миналото на София.
Йосиф Себастиян Обербауер е роден през октомври 1853 г.
в алпийското градче Санкт Леонхард - Австрия, в чиновническо семейство.
Начално образование получава в родния град, а гимназия завършва в
Инсбрук. Проявява склонност към рисуване още в детските си години. При
завършване на гимназията с отличие получава и награда като художник.
Мечтае да учи в художествена академия, но по настояване на баща си
записва инженерство. Три години по-късно, поради смъртта на бащата,
прекъсва следването си. Намирайки се в тежко материално положение, със
свито сърце, той предлага на общината в град Грац, където е студент,
някои от своите акварели, отразяващи старата част на града. Посрещнати
добре, те са откупени веднага. Окуражен от успеха, Обербауер се записва
в художествената академия, където в продължение на две години учи
рисуване при изтъкнати художници В крайна оскъдица и мизерия. Прекъсва
следването си. Учителствува известно време. Опитва се отново да
продължи образованието си, но не успява. През 1889 г. идва в България и
се установява в София. Постъпва на работа като техник в Кадастралното
управление на Софийската община и участвува в изработването на първия
кадастрален план на София. След завършване на плана, постъпва в
Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища. Поради
съкращение на щата, напуска и се връща в общината, където работи до
края на живота си.
Озовал се в столицата на неотдавна
освободената от османско иго България, 36-годишният Йосиф Обербауер
наблюдава с будно любопитство и с творчески интерес архитектурните
забележителности и живота на София. Професионалните му задължения по
благоустройството на заварения от него град с ориенталски вид, стара
българска архитектура и древни развалини, му дава благоприятната
възможност да пресъздаде художествено и почти документално вярно, със
завидно майсторство атмосферата на стара София в първите години на
нейния свободен живот като
столица на страната. Освен
документалната си точност и художествено въздействие неговите
картини разкриват остра наблюдателност и вникване в същността на
обектите, в типично българското им звучене.
Превърнал България в своя втора родина, Й. С. Обербауер оставя
значителна сбирка от творби, отразяващи живота и облика на стара София,
архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии,
археологически обекти и др., някои от които вече не съществуват.
Рисунките му на Рилския манастир например, са ценен документ, по който
могат да бъдат възстановени редица детайли на манастира. А това
несъмнено е част от значимостта на неговото творческо дело.
ХРИСТО МАРКОВ
(По "София в акварелите на Обербауер", издание на ДИ "Септември",
София; 1983 г.)
Конакът с Челеби джамия
Буюк джамия
Житният пазар
София с часовниковата кула
Къщата, в която е квартирувал граф Н. П. Игнатиев
Улица със Сливнишкия пазар
Белопопският хан
Таван от софийска къща
Касапската чаршия
Ханче в Ломската улица
Из стара София
Селска сватба в Софийско
Хоро в село Кривина
Самоковският мост
Кръчма
Пазар пред баня Баши джамия
Улица Самоковска с Черната джамия
Чохаджийският хан
Старата църква "Свети Георги"
Старата фурна
Таван от софийска къща
Златарската чаршия
Таван от софийска къща
Улица Търговска с безистена
Из стара София
