Сегашната столица на България -
София, е един от най-старите градове на Европа. Град с
хилядолетно минало, той преживява бурните исторически събития на
Балканите, но животът в него не секва нито за миг. С
документална точност и добросъвестност, с талант и майсторство
Й. Обербауер рисува древния град през 80-те и 90-те години на
миналия век. Днес, когато градът е променен неузнаваемо и много
от обектите на художника са безвъзвратно изчезнали, неговите
забележителни акварели и графики са свиден спомен за миналото на
София.
Йозеф Себастиян Обербауер е роден през
октомври 1853 г. в алпийското градче Санкт Леонхард - Австрия, в
чиновническо семейство. Начално образование получава в родния
град, а гимназия завършва в Инсбрук. Проявява склонност към
рисуване още в детските си години. При завършване на гимназията
с отличие получава и награда като художник. Мечтае да учи в
художествена академия, но по настояване на баща си записва
инженерство. Три години по-късно, поради смъртта на бащата,
прекъсва следването си. Намирайки се в тежко материално
положение, със свито сърце, той предлага на общината в град
Грац, където е студент, някои от своите акварели, отразяващи
старата част на града. Посрещнати добре, те са откупени веднага.
Окуражен от успеха, Обербауер се записва в художествената
академия, където в продължение на две години учи рисуване при
изтъкнати художници В крайна оскъдица и мизерия. Прекъсва
следването си. Учителствува известно време. Опитва се отново да
продължи образованието си, но не успява. През 1889 г. идва в
България и се установява в София. Постъпва на работа като техник
в Кадастралното управление на Софийската община и участвува в
изработването на първия кадастрален план на София. След
завършване на плана, постъпва в Дирекцията за строеж на държавни
железници и пристанища. Поради съкращение на щата, напуска и се
връща в общината, където работи до края на живота си.
Озовал се в столицата на
неотдавна освободената от османско иго България, 36-годишният
Йозеф Обербауер наблюдава с будно любопитство и с творчески
интерес архитектурните забележителности и живота на София.
Професионалните му задължения по благоустройството на
заварения от него град с ориенталски вид, стара българска
архитектура и древни развалини, му дава благоприятната
възможност да пресъздаде художествено и почти документално
вярно, със завидно майсторство атмосферата на стара София в
първите години на нейния свободен живот като столица на
страната. Освен документалната си точност и художествено
въздействие неговите картини разкриват остра наблюдателност и
вникване в същността на обектите, в типично българското им
звучене.
Превърнал България в своя втора родина, Й. С. Обербауер оставя
значителна сбирка от творби, отразяващи живота и облика на
стара София, архитектурата на църкви, манастири, ханове,
улици, чаршии, археологически обекти и др., някои от които
вече не съществуват.
(По "София в акварелите на
Обербауер", издание на ДИ "Септември", София; 1983 г.)
София 1877 г.
София, 1907 г.
Къщата, в която е квартирувал граф Н. П. Игнатиев