"



Булевард "Цар Освободител"



Поглед по булеварда от Орлов мост преди изграждането на трамвайната линия, около 1900 г.

Булевард Цар
        Освободител - Поглед от Орлов мост към Народното събрание; Стара
        София в снимки
Поглед от Орлов мост към Народното събрание, виждат се трамвайната линия, стигала до моста - първите години на 20 век


Първите софийски трамваи, спрени за снимка при Орловия мост, около 1902 г.
На заден план се различават началото на Цариградското шосе и табелата, маркираща входа на Борисовата градина.
 

Поглед от бул. "Цар Освободител" към Орлов мост и пресечката с "Евлоги Георгиев", 1918 г.
В дъното се вижда и началото на Цариградско шосе.


Къщата на Борис Хаджи Калчов на пресечката с ул. "Сан Стефано", през 30-те години сградата става американска резиденция


Известната Прошекова бирария "Дълбок зимник" на пресечката с ул. "Сан Стефано"


Почетен шпалир в очакване на (вече) Цар Фердинанд след обявяването на българската Независимост, 1908 г.


В началото на 40-те булевардът след Орлов мост вече е застроен с нови кооперации




Новоизградените кооперации на булеварда, средата на 30-те години,
на преден план е
пресечката с ул. "Сан Стефано"


Ресторантът "Дълбок зимник" на пресечката с улица "Сан Стефано", началото на 40-те години


Паметникът на Димитър Петков, убит на това място през 1907 г.
още




Поглед от кръстовището с бул. "Фердинанд" (днес бул. "Васил Левски") в посока Орлов мост, началото на века


С колелата по булевард "Цар Освободител", около 1940 г.


Поглед към дома на заможния адвокат и дипломат Хараламби Сърмаджиев, 30-те години.
Сградата е по проект на известния архитект Фридрих Грюнангер и е завършена през 1903 г.
Вече повече от сто години тя е резиденция на турския посланик в София.


Булевард "Цар Освободител" в началото на 40-те години, вижда се и къщата на Сърмаджиев - по това време вече турска легация


Булевардът в началото на 40-те години, вляво се вижда и Царската детска градина


Булевард "Цар Освободител" между Университета и Орловия мост, около 1940 г.


Поглед от празното място на бъдещия университет към пресечката с булевард "Фердинанд" (днес "Васил Левски"), около 1915 г.
Оградата вляво е около терена, предназначен за нов царски дворец и царските градини (детска, ботаническа и зоологическа)


Пресечката с бул. "Фердинанд" (в дъното), вдясно се вижда домът на ген. Данаил Николаев (днес "Ялта"), около 1910 г.


Поглед към мястото, предназначено за нов царски дворец, където се разполагат царските градини (детска, ботаническа и зоологическа),
през 50-те години там е изграден паметникът на Съветската армия


Пред красивия портал на Княжеската градина, 30-те години


Порталът на Княжеската градина, вдясно - дн. бул. "Васил Левски", началото на 40-те години


Поглед към пресечката с бул. "Васил Левски" и входа на градината, началото на 40-те години


Поглед към университета и неговата библиотека - ръчно оцветена стъклена плака, началото на 30-те години
На преден план се вижда и паметната плоча на Св. Климент




Поглед към Ректората на Софийския университет, края на 30-те години
 Вдясно се вижда и университетската библиотека по проект на архитектите Васильов и Цолов. Построена е в периода 1930-34 г.




Пресечката с бул. "Васил Левски" и сградата на Софийския университет, 30-те години




Снимка за спомен на празнично облечено семейство пред украсената с национални знамена сграда на Ректората.
Неизвестен повод, края на 30-те години


поглед към булевард "Цар Освободител", фотографиран от пресечката с днешния булевард "Васил Левски", около 1917 г.




Поглед към Университета в строеж и пристрояването на сградата на Народното събрание,
вижда се и началото на пристрояването на сградата на БАН, около 1930 г.


Новостроящата се сграда на Софийския университет, вдясно - къщата на Димитър Яблански




Софийска зима и университетът пред завършване, 30-те години


Сградата на Софийския университет, края на 30-те години


Софийският университет, 30-те години


Софийският университет и паметникът на българския летец, поставен през 1941 г.


Паметникът на българския летец



Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!



Булевард "Цар Освободител" между Университета и Народното събрание


Къщата на Димитър Яблански в строеж, 1908 г.


Домът на Димитър Яблански, изграден от арх. Фридрих Грюнангер


Поглед от Университета към къщата на Яблански
днес




Поглед над къщата на Яблански към Народното събрание и катедралата "Свети Александър Невски", 1940 г.


Изглед от 50-те години


Изглед към площад "Народно събрание", края на 20-те години


Пощенска картичка с изглед към площад "Народно събрание", около 1930 г.


Площад "Народно събрание", поглед от Софийския университет

Булевард Цар Освободител - Площад Народно
        събрание, поглед от Софийския университет; Стара София в снимки


Изглед от 1940 г.


Алеята между Университета и Народното събрание, около 1930 г.




Изглед от 1931 г.


Началото на 40-те години


Елемент от празничната украса по случай 1000 години Българско царство и 50 години от Освобождението -
декоративен обелиск пред Университета (в строеж), 1929 г.


Трамваят пред сградата на Народното събрание, първите години на 20 век

Булевард Цар Освободител - Площад Народно
        събрание; Стара София в снимки


По булеварда при паметника на Царя Освободител, около 1930 г.

Булевард Цар Освободител - Площад Народно
        събрание; Стара София в снимки
Изглед около 1930 г.


Поглед към площад "Народно събрание", на преден план общински метач - втората половина на 30-те години


Паметника на Цар Освободител, 1935 г.




Паметникът на Царя Освободител


Изглед от годините на Първата световна война


Площад "Народно събрание", началото на 40-те години


Площад "Народно събрание" с паметника на Царя Освободител, началото на 40-те години


Площад "Народно събрание", края на 30-те години


Изглед от годините на Втората световна война, 1941 г.


Сградата на Народното събрание, около 1900 г.


София в зората на XX век


Зимна София, около 1905 г.


Трамвай пред парламента, около 1910 г.


Сградата на Народното събрание, второто десетилетие на века




Площад "Народно събрание", около 1912 г.


Народното събрание, около 1930 г.


Панорама от началото на 40-те години


Парламентът, началото на века


Първите софийски трамваи и новото електрическото осветление, началото на 20 век


Пред Народното събрание, около 1910 г.




Площад "Народно събрание", около 1917 г.


Площадът с преминаващ трамвай, годините на Първата световна война


Поглед към сградата на Университета, 30-те години


Панорама към Университета и площад "Народно събрание", 30-те години






На разходка по "Царя" (площада пред Народното събрание в посока към Софийския университет), вероятно края на 30-те години




Благородният силует на Софийския университет, 30-те години






Автомобил на площад "Народно събрание", 20-те години


Известната кино актриса Ива Ваня (Иванка Янакиева) с автомобил Chrysler Imperial, заснета с рекламна цел, ноември 1928 г.


Снежни преспи на площад "Народно събрание", 1929 г.


Зимна София с Университета и паметника на Царя Освободител, 30-те години


Бяла софийска зима


Началото на 40-те години


Мъже край спрян в снега автомобил пред Народното събрание, 30-те години


Поглед към катедралата "Св. Александър Невски" от площад "Народно събрание", 1941 г.







Булевард Цар
        Освободител - Министерство на външните работи; Стара София в
        снимки
Днешната сграда на Българската академия на науките е построена на няколко етапа. Между 1890 и 1892 г. по проект на архитектите
Майер и Хюнервадел е построена Г-образната ъглова част при булевард "Цар Освободител". Тъй като строежът се осъществява
със заем, БАН се принуждава да отдаде сградата под наем на Министерството на външните работи и изповеданията,
което продължава да използва сградата до 1944 г. Снимката е от края на 19 век.


През 1906 г. са пристроени две допълнителни крила по протежение на булевард "Цар Освободител" и на ул. "15 ноември".
Проектът на архитект Петко Момчилов, който изгражда пристройките, следва стила на вече съществуващата сграда. 


Изглед по протежение на булеварда, края на 20-те години



Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!






През 1925 г. БАН взема решение за разширяване на сградата до улица "Шипка".
Обявеният конкурс е спечелен от архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров.


Третият етап от изграждането на зданието на Българската академия на науките е завършен през 1927 г.


Центърът на композицията се измества към улица "15 ноември" и новия представителен вход с колонада. Откъм
ул. "Шипка" е изградено крило с купол, което се явява огледален образ на вече съществуващото откъм "Цар Освободител".
Снимка от 1930 г.


Възстановителни работи по сградата на БАН, пострадала при англо-американските бомбардировки над София


Зимен изглед, 1929 г.


Елегантна двойка в зимна София, около 1940 г.


С шейна по булевард "Цар Освободител", 40-те години


Поглед към Военния клуб, началото на века



Къщите на Иван Естатиев Гешов и д-р Славчев
Домът на Иван Евстатиев Гешов e по проект на арх. Грюнангер. Сградата е разрушена при бомбардировките.
По-късно в запазения партерен етаж се настанява Музеят на революционното движение.
Днес на нейно място е изграден бизнес център. Източник на снимката


Софиянци празнуват падането на Одрин през 1913г.


Фотография около 1910 г., вдясно са дипломатическите представителства на Австро-Унгария и Италия


Военен парад, месец май 1940 г.


Празнично шествие по повод 24 май, 1941 г.


Погребението на Цар Борис III, 1943 г.


Новопостроената италианска легация в София, около 1910 г.

Италианската легация
Италианската държава изгражда представителство на булевард "Цар Освободител" в непосредствена близост до австро-унгарската легация.
В резултат на Първата световна война двете съседни представителства разменят сградите си през 1925 г.
повече тук


 Австрийското посолство на булевард "Цар Освободител", фотографирано през 70-те години


В съседство през 1883 г. австро-унгарският дипломатически агент Рюдигер фон Бигелебен изгражда със собствени средства вила
по проект на архитект Петер Паул Бранг, която служи за дипломатическо представителство на Австро-Унгария.


"Цар Освободител" около 1890 г. Военният клуб все още липсва.


Същото място, петнадесетина години по-късно. В средата се вижда Картографският институт.
днес


Един от гавазите на австро-унгарската дипломатическа мисия, началото на 20 век


Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от улица "Шести септември"


Австро-унгарското дипломатическо представителство в началото на 20 век, поглед от булевард "Цар Освободител".
В последствие парцелът е разширен към улица "Шипка", а през 1907 г. започва и преустройство на сградата.


Задачата е възложена на виенския архитект Лудвиг Рихтер, който проектира съществуващата и до днес дипломатическа сграда.
Вече с ранг легация, новата постройка е завършена през есента на 1909 г.


През 1918 г. сградата е окупирана от Антантата и по-специално от италианската Военна мисия.
През 1925 г. Италия и Република Австрия постигат споразумение, с което се урежда размяната на двете легационни сгради -
Италия се настанява в някогашното австро-унгарско представителство, а Република Австрия придобива бившата италианска легация.
Повече подробности тук, а снимки от вътрешността вижте тук.


Италианската легация, 30-те години


Семейство на разходка по "Царя", 30-те години


По булевард "Цар Освободител", 20-те години


Булевардът около 1970 г.





Сградата на Военния клуб и градината пред него


През 1929 г. в небето над София преминава легендарният "Граф Цепелин".
Повече за срещата на софиянци с цепелина




Млади софиянчета на припек в градината на Военния клуб, 30-те години


Изглед от 20-те години


Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!



Пресечката с улица "Раковски" и домът на Шавкулови


Празничното шествие по случай Деня на детето, 1933 г.


Трамваят пред Военния клуб, около 1910 г.


Новопостроената сграда на Военния клуб, около 1903-5 г.


Сградата на Военния клуб в бяла премяна, първите години на 20 век


Поглед към Военния клуб, около 1916 г.


Оживеният булевард, 30-те години


Поглед към пресечката с ул. "Раковски", около 1940 г.


Тържествата по случай 1000 години Българско царство и 50 години от Освобождението, 1929 г.


Погребалното шествие с тялото на Цар Борис III, 1943 г.


Пропаганден плакат върху фасадата на Военния клуб, вероятно края на 1944 г.


Пресечката на "Цар Освободител" и "Раковски" с Писателското кафене малко преди да бъде разрушено, около 1970 г.


Панорама към Военния клуб и храма "Св. Александър Невски", около 1930 г.




Изглед към Военния клуб, около 1910 г.

Булевард Цар
        Освободител; Стара София в снимки
Булевардът, първите години на XX век

Булевард Цар Освободител;
        Стара София в снимки
На преден план се вижда празният парцел, на който ще бъде издигната Руската църква

Булевард Цар
          Освободител; Стара София в снимки
Писателското кафене и Руската църква, 20-те години


Писателското кафене въпреки огромното си културно и исторически значение е разрушено през 1977 г.
Изглед около 1930 г.


Булевард "Цар Освободител" с Руската църква, Писателското кафене и Военния клуб, около 1930 г.


Същото място, около 1970 г.


Празнично шествие на 24 май, началото на 30-те години


Шествие за празника 24 май, поглед от стълбите на Руската църква, 1932 г.


Шествие на гимнастическите дружества по време на Шестия юнашки събор, юни 1924 г.
В дъното е Царският дворец, къщата с балкончето е строена за дом на държавника Димитър Греков, служи за германско консулство, а през 1887 г.
е закупена от княз Фердинанд за нуждите на двореца. В последствие в нея се настанява Естествено-историческият музей с богата сбирка от животни, растения
и минерали. Сградата е разрушена през 30-те години, за да отстъпи място на новото просторно здание на Природонаучния музей, което съществува и днес.


Руската църква и сградата, в която е било Писателското кафене, началото на 40-те години.
Любопитна подробност е, че по това време там се намира и италианска книжарница.


Американският пълномощен министър Хенри Шумейкър на път за официална аудиенция при Н. В. Цар Борис III, март 1930 г.


Руската църква около 1910 г.


Пощенска картичка от годините на Първата световна война, около 1917 г.



Руската църква "Св. Николай Чудотворец"


Руската църква, около 1917 г.


Панорама към Чиновническото застрахователно дружество.
Сградата е открита през 1926 г. и дълги години остава най-високата в София.


По булевард "Цар Освободител", около 1930 г.


Пресечката с улица "Георги Бенковски", 90-те години на 19 век


Пресечката с улица "Георги Бенковски" с Френската и международна книжарница на С. и Ж. Карасо, около 1930 г.


Пресечката с улица "Георги Бенковски", вдясно - Френската и международна книжарница на С. и Ж. Карасо
 

Поглед нагоре, 1941 г.
 


Заснеженият булевард "Цар Освободител" в края на 40-те години


"На ъгъла срещу източната врата на двореца беше Министерството на финансите със своето отделение за българските
държавни железници. Съседно до Министерството на финансите, в зданието, което беше съборено, за да се построи
новият хотел "България", бяха книгоиздателството и печатницата на Иван Говедаров и книговездницата на Т. Драгиев.
По-късно инергичният левантинец Порчело откри тук заведението "Алказар".
На мястото на тази сграда ще бъде построен гранд хотел "България".


Комплекс "България" е построен между 1935 и 1937 г. по проект на архитектите Белковски и Данчов




Комплекс "България" в края на 30-те години, вляво е книжарницата "Христо Г. Данов", а в дъното се виждат портите на двореца


Гранд хотел "България"




Завоят на булеварда при Двореца, 1948 г.


Булевардът и портите на княжеския дворец, 80-те години на XIX век


В дъното - портите на Двореца, второто десетилетие на века


Реклама на германските автомобили Benz за българския пазар, годините на Първата световна война.
Действието се развива пред портите на царския дворец.


Източната порта на Двореца с караула, 1917 г.


Източната порта на Двореца с караула, началото на 40-те години


Портите на Двореца


"Трябва отделно да се спомене за чупката на булеварда срещу хотел "България" -  там, дето беше западната (източната) порта на двореца.
Дървесата от парка, надвесени над двете караулни будки като зелен свод, които денем замрежваха с пъстри сенки паважа, а есенно време
постилаха тротоара с жълти листа, високият електрически глобус до желязната порта, който съскаше нощем и режеше чудати късове
светлини и мрак, гроздовете морави, като че прозрачни глицинии, които се спускаха през юни и закриваха стените, сякаш да ги отдалечат
от тълпата и врявата на улицата, всичко това правеше тоя ъгъл едно от най-живописните места на столицата." Константин Константинов


Завоят при източната порта на двореца, началото на 20 век




Продължението на булевард "Цар Освободител" в посока площад "Александър I" (днес паркинг) -
вдясно се виждат караулното помещение и паркът на двореца, а вляво е оградата на Градската градина


Две елегантни дами на покупки, началото на 40-те години - поглед към БНБ и хотел "Юнион палас"


Делови мъж върви по продължението на булевард "Цар Освободител" покрай оградата на двореца в посока площад "Александър I", 1943 г.
На заден план се вижда сградата на гранд хотел "България".


Празнично шествие по продължението на булевард "Цар Освободител" между хотел "България" (на заден план) и
площад "Александър I", вляво е паркът на двореца - първите години на 20 век


Трамвайната линия, преминаваща между Градската градина и Двореца, 20-те години
(днес паркингът пред Националната художествена галерия)



Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!