През 1914 г.
ефорията Христо и Евлоги Георгиев обявява конкурс за
сграда на Народната библиотека и Народния музей,
която трябва да бъде построена на този парцел.
На снимката е неосъщественият проект на именития архитект Никола
Лазаров -
погледът е към предната фасада и представителния вход, разположени
по булевард "Цар Освободител".
Най-после, през 1927 г., мястото е оформено и е открита новата
градина, която да краси монументалната сграда на Военния клуб.
На разходка в новата градина, 1929 г.
Интересен факт е, че и днес същестуващата вдлъбнатина в релефа на
градината е остатък от някогашния строителен изкоп.
Градината в първите години след направата й, дърветата са все още
млади фиданки.
"И стана чудо! Събориха оградата, посадиха зелени моравки, гиргини
и купове мак и поставиха скамейки.
Голяма плачуща върба увисва клони редом със строен бор и
широколистни храсти. Създадоха малко слънчево
игрище с въртележка за най-малките и поставиха надпис: "Децата са
живата ураса на градините".
Изглед около 1930 г.
Изградена е й чешма, украсена с бронзова фигура на момче от
скулптора В. Зидаров
Достолепна двойка в градината пред Военния клуб, около 1930 г.
Зад тях се вижда домът на политика Димитър Тончев,
изграден през 1897 г. на улица „6-ти септември“ 5 (днес посолство
на Египет).
Млади момичета в градината, вероятно 30-те години
Младежи на пейка в градината, зад тях се виждат витрини по улица
"Шести септември"
Софийска зима, 30-те години
Градината през 40-те години. Виждат се и фигурите на двете
сърнички, дело на същия автор.
Поглед над градината, 30-те години
Градината в началото на 40-те години
