Изглед от катедралата "Св. Александър Невски" към
![](Scan1617.jpg)
Оцветена картичка с базиликата
"Света
София" и околността, второто десетилетие на века
![](nwvskiafishnik.jpg)
Изглед от 20-те години
![](Scan3530.jpg)
Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски",
1917 г.
![](scan5057.jpg)
Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски",
1917 г.
![](Scan4042.jpg)
Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски",
вляво е
улица "Московска", 1917 г.
![](scan5153.jpg)
Изглед от края на 20-те години
![](Scan4037.jpg)
Площадът, 20-те години
![](Scan5480.jpg)
Храмът "Св. София", края на 30-те години
![](Scan4492.jpg)
Градината при храма "Света София", началото на 40-те години
![](scan5108.jpg)
Градината при храма "Света София", началото на 40-те години
![](mosksold.jpg)
Градинката пред "Света София" и част от улица "Московска"
![](Scan3903.jpg)
Чешмата с фигура на Свети Георги Победоносец в градината при
храма "Света София", 30-те години
![](Scan4876.jpg)
Паметникът на Незнайния воин в неговия оригинален вид, дело на
скулптора Андрей Николов, открит през 1936 година.
![](Scan4877.jpg)
Височината на паметника е 5,70 м, дължината - 12 метра.
На лицевата страна на постамента е изписано: "На загиналите за
родината вечна слава".
![](Scan3920.jpg)
Скулпторът Андрей Николов в ателието си с лъва, изработен за
паметника на Незнайния воин
![](Scan4768.jpg)
Лъвът от паметника на Незнайния воин, заточен извън София край
шосето за Пловдив (приблизително срещу парка Врана),
снимка вероятно от 60-те години
![](Scan4618.jpg)
Площадът в началото на 40-те години
![](Scan1923.jpg)
Пространството пред храма "Св. Александър Невски", началото на
40-те години
![](Scan3105.jpg)
Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след
бомбардировките
![](Scan3100.jpg)
Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след
бомбардировките
![](Scan1313.jpg)
Поставяне на витошка скала на гроба на Иван Вазов, 1926 г. -
повече
тук
![](Scan1327.jpg)
Панихида на гроба на Вазов, септември 1928 г.
![](Scan1326.jpg)
Ученици от прогимназията "Иван Вазов" на гроба на поета
![](Scan5400.jpg)
Панахида за Вазов на 22 септември, деня на неговата кончина
Държавната печатница и храмът
"Св. Александър Невски", второто десетилетие на века
![](Scan5547.jpg)
Поглед от камбанарията на храма към
Държавната
печатница и покрайнините на София
![](Scan2818.jpg)
Поглед към Художествената академия и сградата на Университета,
30-те години
![](hzpalata.jpg)
Художествено-занаятчийската изложбена зала. Построена е през
1937 г. и е срината по време на бомбардировките.
![](scan5111.jpg)
Художествено-занаятчийската изложбена зала дело на архитект
Виктория Ангелова-Винарова
![](Scan3655.jpg)
Изглед от началото на 40-те г.
![](scan6099.jpg)
Поглед към храма "Свети Александър Невски" от градината при
Народното събрание, 20-те години
![](Scan3096.jpg)
Пространството между Народното събрание и храма след
бомбардировките
![](Scan5507.jpg)
Поглед от Университета, около 1930 г.
![](nevfromunistr.jpg)
Поглед от 30-те години, вижда се и Художествено-занаятчийската
изложбена зала в строеж
![Катедрала "Св. Александър Невски" Катедрала "Св. Александър Невски"](nevskifromuninew.jpg)
Изглед от началото на 40-те години
![](Scan4044.jpg)
Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното
събрание, 1917 г.
![](Scan4835.jpg)
Храмът "Свети Александър Невски", фотографиран около 1930 г.
![](Scan2801.jpg)
Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното
събрание, началото на 40-те г.
![](Scan3372.jpg)
Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното
събрание, началото на 40-те г.
![](Scan4164.jpg)
Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното
събрание, края на 40-те г.
![](Scan986.jpg)
Сградата на Българската академия на науките, 1930 г.
Сградата на Светия синод, 20-те
години
![](Scan3097.jpg)
Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след
бомбардировките, вижда се опожарената сграда на Светия Синод
![](Scan4033.jpg)
В годините на Първата световна война златните кубета на храма
"Св. Александър Невски" са покрити с платнища.
Целта вероятно е да се скрие блясъкът им, за да не служат те
като ориентир за вражески аероплани.
На снимката се вижда и германският цепелин, посетил София през
1915 г.
![](Scan5488.jpg)
На 16 октомври 1929 г. „Граф Цепелин” се появил в небето над
града около 9 часа преди обед.
Хиляди любопитни наводнили отрано улиците и площадите в очакване
да видят 236-метровото туловище.
Цепелин
над София, 1929 г.
![](Scan3922.jpg)
След появата си „Графа” се снижил, като първо преминал над
царския дворец и се насочил към катедралата „Свети Александър
Невски”.
![](Scan2819.jpg)
Това е втората
среща
на
софиянци с цепелин
![](scan5736.jpg)
След две обиколки над столичните покриви и без да се приземява,
„Графа” си взел сбогом със софиянци и към 12 часа продължил по
пътя си
Въздушен изглед към площада и околността. 30-те години