Катедралата "Свети Александър Невски"



 Решението да се изгради храм-паметник в чест на Освобождението на България е взето още през 1879 г. на Учредителното събрание във Велико Търново.
Основният камък на храма е положен през 1882 година от княз Александър I Батенберг, а до освещаването на църквата минават повече от 40 години.
На снимката се виждат празното място за бъдещата катедрала и поставеният основен камък, вероятно 90-те години на 19 век.


Строежът започва през 1904 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев
На снимката - катедралата издига снага, 1908 г.
още за строежа


Нагоре и нагоре, 1910 г.


Катедралата "Св. Александър Невски" в строеж


Строежът през 1910 г.




Храмът „Св. Александър Невски" е въздигнат по решение на Учредителното събрание като паметник на освобождението на България
още


Градежът е приключен през 1912 г., виждат се последните довършителни работи по екстериора


От Русия през варненското пристанище в София пристигнали 12-те храмови камбани, изработени от мед и олово в московска леярна.
На 11 септември 1911 година те били осветени и започнало поетапното им поставяне във високата 53 метра камбанария.


Новопостроеният храм "Св. Александър Невски" в годината след завършването му, 1913 г.



Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!




 Войните забавят освещаването на новата катедрала и това става едва през 1924 г.
Пощенска картичка по случай освещаването на храма през септември 1924 г.


Покана и програма за тържествата по повод освещаването на храма на 12, 13 и 14 септември 1924 г.




По време на Първата световна война храмът е преименуван на "Св. св. Кирил и Методий",
като възвръща първоначалното си име през 1920 г.














Храмът "Свети Александър Невски" в годините на Първата световна война


 Белоснежен изглед на храма "Св. Александър Невски", 20-те години


Зимна приказка в сърцето на София, около 1940 г.


Храмът побира около 5000 богомолци. Неговите най-високи точки са камбанарията - 50 метра и средният купол - 45 метра.


Храмът, фотографиран през второто десетилетие на 20 век




След бомбардировката над Варна от страна на руския флот през 1915 г. Народното събрание одобрява предложението на Министерския съвет
катедралата "Св. Александър Невски" да бъде преименувана на "Св. св. Кирил и Методий"


Германска картичка от Първата световна война, храмът е означен като джамия

Катедрала "Св. Александър
        Невски"




Картичка с храма, около 1930 г.








Изглед от началото на 40-те години




Катедралата в годините на Първата световна война




Фотография от 1917 година


Катедралата в годините на Първата световна война


Храмът през Първаа световна война, когато носи името "Свети Кирил и Методий"







Катедрала "Св. Александър Невски"


Поглед откъм улица  "Оборище"




Великолепна оцветена панорама над храма, 1930 г.




Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!



Интериор и стенописи на храма


Общ изглед на централния олтар, още снимки от интериора тук


Надпрестолният балдахин и архиерейският и царски тронове






Царският трон, около 1917 г.








Хорова естрада


Бог Саваот - на централното кубе - от проф. М. Мясоядов,
още снимки на стенописите - тук и тук


Стенописът "Бог Саваот", изобразен на централния купол на храма "Свети Александър Невски", началото на 40-те години


Молитва за България - началото на 40-те години, храма "Свети Александър Невски"



Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!