Градската
градина
Част от новооформената градина с Двореца на заден план, около 1890
г.
След Освобождението градината е наречена Александровска, в чест на
руския император Александър II.
В нея е разположен кьошк за музиканти, провеждат се множество
тържества. Изглед от 80-те години на XIX век.
На тази снимка от началото на века се вижда и част от украсата -
една от поставените статуи,
които обаче скандализират част от столичани и по-късно са
премахнати.
Основен декоративен елемент е чугуненият
фонтан
Фонтанът и Народният театър, снимка около 1910 г.
Градската градина и Народният театър, второто десетилетие на 20
век
През годините Градската градина търпи няколко преустройства
Първите професионални грижи за нея полага немският градинар Карл
Бенц, заменен през 1882 г. от Даниел Неф.
През първите десетилетия на 20 век градината се устройва от
градския градинар Йосиф Фрай.
Османски фонтан, пренесен от град Ниш и поставен в Градската
градина през 1917 г.
Повече
за него тук.
Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук! |
Изглед в посока на някогашното Градско казино (днес
СГХГ), вижда се и старият чугунен фонтан
Градината се превръща в любимо място за разходки и увеселения на
софиянци. "Срещите на "хайлайфа" ставаха в
градската градина, дето в празнични дни младите софиянци и
софиянки дефилираха неуморно..."
По
пейките на Градската градина
Немски войник в Градската градина, 1941 г.
Градската градина се превръща в средоточие на обществения живот в
столицата. Около нея се изграждат основни
културни и държавни сгради - Дворецът, Народният театър, Народната
банка, Общината, министерства.
Вижда се Градското казино, а
вдясно е бул. "Александър I"
Поглед към Градската
градина от пл. "Александър", вдясно сградата на БНБ
все още липсва.
Градската градина била оградена с красива метална ограда, която
нощно време се заключвала.
На снимката се вижда част от оградата при двореца.
Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук! |