Градската градина

Градската градина в сърцето на София е най-старата обществена градина в града.
Нейните наченки са поставени още по османско време в пространството пред конака.

След Освобождението градината е наречена Александровска, в чест на руския император Александър II.
В нея е разположен кьошк за музиканти, провеждат се множество тържества.

Новооформената градина с Двореца на заден план, края на XIX век

На тази снимка от началото на века се вижда и част от украсата - една от поставените статуи,
които обаче скандализират част от столичани и по-късно са премахнати.

Градината се превръща в любимо място за разходки и увеселения на софиянци. "Срещите на "хайлайфа" ставаха в
градската градина, дето в празнични дни младите софиянци и софиянки дефилираха неуморно..."

Основен декоративен елемент е чугуненият фонтан.

Фонтанът и Народният театър, снимка около 1910 г.

През годините Градската градина търпи няколко преустройства

Първите професионални грижи за нея полага немският градинар Карл Бенц, заменен през 1882 г. от Даниел Неф.
През първите десетилетия на 20 век градината се устройва от градския градинар Йосиф Фрай.

Османски фонтан, поставен в Градската градина през 1917 г. Повече за него тук.

Градската градина била оградена с красива метална ограда, която нощно време се заключвала.
На снимката се вижда част от оградата при двореца.

Същото място през зимата, 20-те години

Поглед към Градското казино

Поглед към Народния театър

Немски войник в Градската градина, 1941 г.

Градската градина се превръща в средоточие на обществения живот в столицата. Около нея се изграждат основни
културни и държавни сгради - Дворецът, Народният театър, Народната банка, Общината, министерства.

Вижда се Градското казино, а вдясно е бул. Александър

Поглед към Градската градина от пл. Александър, вдясно сградата на БНБ все още липсва.

Поглед към Градската градина от сградата на Чиновническото дружество (днес ДЗИ) на бул. Цар Освободител, 1930 г.