Интериор
на Царския дворец
Парадното стълбище, изработено от карарски мрамор, 30-те години
Повече за сградата на двореца
тук
Преддверието, 1885 г.
"
Прекрасни са двете стаи, които са служили на Негово Височество
за обикновените ауденции, едната като салон за чакане, другата
като работен кабинет.
В първата стая, на почетно място, един голям портрет на
царя Александра II, в прелестно рязана дървена рамка. В ъглите,
трофеи, също оръжия от всички земи
и от всякакъв вид; някои от тях са плячка от последната
война; тук се намират и българските знамена, които са се
развявали в Сливница и Пирот.",
Вико
Мантегаца
Работният кабинет на княз Батенберг, гравюра от 1885 г.
"
Кабинетът на княза е уреден със строга важност. Подът е от
изработено дърво, в немски стил.
Мобилите са от обдялано дърво, с герба на Батембергите
преплетен с герба на България.",
Вико
Мантегаца
Княз Батенберг в кабинета си, 1885 г.
Княз Фердинанд работи в кабинета си, 1887 г.
Залата на знамената - в нея се съхраняват оръжия, трофеи и стари
български знамена
Залата на знамената
"Тия ценни реликви стоят сега мълчаливо скътани в тая свещенна
зала. Техните платове, опушени от дим
и разкъсани от гранати и куршуми, са страници на цяла
епопея, която ни говори за едно славно минало
и ни вдъхва вяра за по-добро бъдеще на нашето
многострадално отечество."
повече
тук
Големият салон с царския престол, началото на 20 век
Големият салон, 30-те години
Червеният салон
"Тоя ресепционен или по български казано, приемен салон, служи
за официални приеми на чуждите представители,
при връчване на Царя своите акредитивни писма, а също за
приемане председателя на Народното събрание,
придружен от народното представителство, при отговора на
тронното слово, която церемония е най-тържествена."
Червеният салон
"Тайнствен, когато се говори за него, той е
всъщност една богата зала с таван и стени, украсени с релефни
гипсови орнаменти
в бароков стил. Онова, което му придава най-голяма
тържественост и официалност, това са историческите портрети
по стените и наслаганите по пиедесталите бюстове на височайши
— близки до нашия двор."
повече
тук
Дворцовият православен параклис, изграден през 1912 г. от цар
Фердинанд. Стенописите са дело на Стефан Баджов,
иконите и иконостаса са изписани от Стефан Баджов, Антон Митов,
Иван Мърквичка и Стефан Иванов.
Дърворезбите са дело на Иван Филипов.
повече
тук
