За дворец на първия български княз е определен някогашният турски
конак.
На снимката - сградата на конака и намиращата се в съседство
Челеби джамия непосредствено след Освобождението.
В периода 1880-1882 г. Дворецът е основно преустроен и разширен.
Съборена е Челеби джамия, оформена е градината,
издигната е оградата, построени са караулното помещение и
дворцовите кухни към площад "Александър I".
Гравюра от 1885 г.
Дворецът от въздуха,
вижда се североизточното крило, издигнато в периода 1893-1895 г.
от арх. Грюнангер.
Дворецът през 1885 г. Поглед от площад "Александър I" към
западната порта
Фотография от 1917 г.
Изглед от 30-те години, градината вече е израснала в гъст парк.
Източната порта към бул. "Цар Освободител", в дъното - площад
"Александър I" и ул. "Търговска"
След 1944 г. Дворецът е
възприеман като символ на омразния на новата власт
"монархо-фашизъм". Съществуват планове той да бъде
разрушен, а на негово място да се издигне монолитен Общински
дом. За щастие архитектурните качества на сградата надделяват
над
идеологическите съображения. Постройката е запазена, но през
1946 г. е премахната оградата и съществуващата в нейните рамки
градина.
Преустройството на пространството пред Двореца, 1946 г.
Разрушено е и караулното помещение
След премахването на оградата и унищожаването на съществувалия
пред сградата парк нивото на терена
е свалено с около два метра и е оформен днешният площад
Сградата на някогашния дворец с новия
площад отпред, края на 40-те години - по това време в нея се
разполага Министерският съвет.
Вижда се и статуята на Републиката, издигната през септември
1946 г. по време на кампанията за премахване на монархическата
форма на управление.
Новото лице на района, края на 50-те години
